Основни характеристики на жилищните сгради

Жилищните сгради потребяват най-голяма част от световната енергия цели 40%, като дори транспорта потребява по-малко - 32%. Тези разходи могат да се разделят най-общо в две части:

1. Енергията, която се изразходва за производството на материалите, от които е изградена сградата.
2. Енергията, която се потребява по време на експлоатацията. 

Важна за нас е втората част и как може това да се промени, създавайки по-висок комфорт за живеене и намаляване разходите за експлоатация. Жилищата имат най-голям потенциал за намаляването на консумирана енергия и дори за превръщането им в производител на такава.

Колкото по-ниски са разходите за енергия при експлоатацията на едно жилище, толкова по-висок е комфорта на обитаване!

Разходи на енергия при експлоатацията на къщите:

Разходи за отопление и охлаждане

Мярка за необходимата годишна енергия за отопление е kWh/m2 и изразходваното и количество осигуряващо комфорта на обитаване.
Елементи, които пряко влияят на количеството енергия, която се изразходва за отопление и охлаждане на година:

1. Топлоизолации на сградната обвивка- външни стени, прозорци, външни врати, подове, граничещи с неотопляеми части или земя, тавани на неотопляеми подпокривни пространства и покриви.
2. Начини за достигане на необходимата температура в жилището с цел осигуряване на комфорта.

Топлоизолация на сградите

Изолацията е най-важната мярка, чрез която може да бъде спестена много енергия в сградите. В същото време тя допринася за повишаването на комфорта и за запазването на конструкцията на сградата. Добрата термична защита е тествана хиляди пъти до сега и е доказала стойността си.

Топлинните загуби през обикновен конструктивен елемент, външна стена, етажна плоча, покривна конструкция, се характеризират чрез коефициент на топлопреминаване /U/. Неговата стойност показва колко топлина преминава навън през единица площ от сградната обвивка. Колкото по-нисък е този коефициент, толкова по-добра е топлоизолацията. В България значителна част от жилищните сгради са неизолирани и тяхното годишно потребление за поддържане на оптимална температура е 250-300 kWh/m2, при сградите с недостатъчна изолация този показател е 100-150 kWh/m2 за година. Нискоенергийната сграда консумира годишно 30-50 kwh/m2, а пасивната сграда - 15 kWh/m2 за поддържане на оптимален микро климат.

Ето какво значат тези показатели в реални цифри:

Нискоенергийната жилищна сграда консумира 3,5 пъти по-малко енергия за отопление отколкото една нормална недостатъчно изолирана сграда, а пасивната жилищна сграда цели 9 пъти.

Ако вие живеете в нискоенергийна или пасивна къща ще плащате с до 9 пъти по-ниски сметки за ток.

Не е маловажен  и факта, че при експлоатацията на нискоенергийна или пасивна къща ще спомогнете за намаляване на парниковия ефект и отделянето на вредни емисии в атмосферата. Критериите за нискоенергийност на къщите се постигат чрез използване на изолационни материали при строителството им, които да гарантират добра изолация на вътрешната от външната среда, както и достигане на херметичност на сградната обвивка, която да не позволява разход на енергия.

Другия много важен елемент от сградната обвивка, който пряко и осезателно влияе на разхода на енергия това са прозорците. Използването на високо качествена дограма с ниско емисионно К-стъкло е задължително условие, защото некачествените дограма и стъкла имат голям потенциал за топлинни загуби. При прозорците също характеристиката, която определя тяхното качество е Uw и колкото по-ниска е тя толкова по-добра изолация осигурява прозореца от външната среда.

Ug - отчита топлинните загуби от стъклото
g – отчита топлинните печалби от стъклото /печалбата, която се получава от слънцегреенето/

Как сградната обвивка влияе пряко на комфорта?

Топлинния комфорт принадлежи към основните критерии за комфорт в обитаваните помещения. В така наречения комфортен обхват влизат следните параметри: температура на въздуха, температура на заобикалящите повърхности, скорост на движение на въздуха, влажност на въздуха. За да се постигне комфорта на обитаване трябва да се изпълнят следните условия:

1. Да не се превишава границата на влажност на въздуха.
2. Движението на въздуха да бъде ограничено /при скорост на въздуха под 0,08м /с броят на неудовлетворените е по-малко от 6%/.
3. Разликата между лъчистата температура на повърхностите и температурата на въздуха в помещението да не надвишава 4,2 С.
4. Разликата в температурите между главата и краката при седящ човек да не надвишава 2 С.

Доставяне на необходимата температура в сградата с цел осигуряване на комфорта: Колкото по-добра е сградната обвивка на жилището толкова по-малка е необходимостта от допълнителна енергия за осигуряване на комфорта на обитаване.

Пасивните постройки съхраняват околната среда за нашите наследници

Инициативата за масово строителство на пасивни сгради и сглобяеми къщи се подкрепя горещо от еко организациите. Важно е да разберем, че замърсяването на околната среда и всички последствия, свързани с него, се случва преди всичко поради дейността на хората. Изгарянето на дори минимално количество въглища, петрол или газ води до отделяне на вредни и замърсяващи атмосферата газове.

От газовете „замърсители”, най-вреден е въглеродният диоксид, на който дължим повече от 80% от замърсяването на атмосферата. В момента нивата на въглероден диоксид в атмосферата са по-високи, от който и друг период в човешката история. През 2002 г. е проведено научно изследване на промените в климата, като е направен т. нар. здравен преглед на Земята. Представен е докладът "Живата планета", който трябва да даде реална представа за случващото се на планетата, от гледна точка на изчерпващите се ресурси, климатичните промени, поради естествени или човешки фактори и влиянието на тези фактори върху био разнообразието и върху човека. Изследването обхваща период от близо 40 години, а главният извод е, че хората използват ресурси в мащаби, които не са им необходими. Показателен факт е, че към момента броят на земното население е над 7 милиарда души и ако всички ползваме ресурсите на планетата за постигане на стандарт подобен на американския или европейския, то ще са ни необходими ресурсите на поне три планети с размерите на Земята.

Нуждата от незабавна промяна в начина на живот и индустриално производство е наложителна и сътрудничеството на екологичните организации с бизнеса намират общи точки в стартиралата инициатива за корпоративна отговорност. Тя е с напълно екологична насоченост, а целта й е природата да остана такава, каквато я познаваме възможно най-дълго време, доколкото зависи от нашата дейност.

Първият експериментален проект, реализиран под егидата на One Planet Living, е пасивна сграда в Хакбридж, Лондон. BedZed (Beddington Zero Energy Development) е комплекс отговарящ на всички изисквания за пасивните сгради и е напълно независим от енергия, произведена от изкопаеми горива, като въглища, нефт или газ. Сградата е с комбинирано ползване – битови жилища и бизнес офиси. Използвани са соларни панели, направени са необходими изолации, битовите отпадъци и водата се рециклират, а за да се затвори кръгът, обитателите трябва да водят екологичен начин на живот и да спазват определени правила . Комплексът е разположен близо до удобен градски транспорт, което ограничава количеството на изхвърляните емисии въглероден диоксид от обитателите на сградата. Храната, която потребяват живущите в комплекса е произведена на разстояние не повече от петдесет километра. Обитателите на комплекса нямат право да използват собствените си автомобили по време на експеримента. Вместо това са закупени определен брой превозни средства, чието ползване се разпределя чрез график, при условие че се превозват повече хора. Резултатите от експеримента са изключително обнадеждаващи: използва се с 90% по-малко енергия за отопление; отделяните емисии въглероден диоксид са намалели с 65%, а използваното електричество е намаляло с 25%.

След успешният експеримент в Лондон, започва изграждането на мрежа от работещи One Planet Living общности на почти всички континенти. Най-голямата подобна общност за момента се намира в Португалия. Тя обхваща площ от близо пет хиляди хектара и над осем хиляди пасивни, сглобяеми къщи.

Пасивните сгради у нас и по света

Последните статистически данни от миналата година година показват, че броят на пасивните постройки в света нараства, като те вече са над 25 хиляди. Най-голям принос за това има Германия. Следват я Австрия, Франция, Швейцария, Дания и другите скандинавски страни. Най-голяма заслуга за водещата позиция на Германия има проф. д-р Волфганг Файст, който създава Passivehuse Institut през 1989 г. в Дармщат. Именно там възниква концепцията за „пасивна сграда”.

В Германия и Австрия има вече множество административни сгради, хотели, къщи, селища, църкви изградени по концепцията „пасивна сграда”. В Германия, за разлика от Австрия, се предоставят значителни субсидии за строителство на сгради по еко стандарти. Във Франция изграждането на нискоенергийни и пасивни сгради се стимулира със заеми и данъчни облекчения. Австрия започва изграждането на пасивни сглобяеми къщи и сгради преди близо 20 години, а днес е на път да построи най-голямия пасивен жилищен комплекс в света. Сградата, която се намира в Инсбрук е с обща площ 26 000 кв. м. и се състои от 354 жилища. Подобна сграда се изгражда и за първите Зимни младежки олимпийски игри през 2012 г. На площ от 32 000 кв. м. се строят 454 жилища.

Освен жилищни сгради, в Австрия се изграждат и множество други пасивни сгради. Благодарение на годините натрупан опит Австрия започна строителство на първия затвор изграден по концепцията „пасивна сграда”. Вторият по големина производител на соларни панели в Австрия изгражда своята офис сграда и производствена база отново на този принцип. Панаирният изложбен център за ВЕИ, с площ 19 000 кв. м., също е изграден по пасивна технология. Във Виена вече се изграждат и първите изцяло пасивни селища. Едното е върху площ от 200 000 кв. м. Другото е кварталът Seestadt, с 8 500 енергийно независими жилища.

От по-близките до България страни водещи в строителството на пасивни сглобяеми къщи са Словения и Румъния. В Словения започват да насърчават пасивното строителство през 2005 година. За първите три години са построени едва 4 такива сгради, но днес броят им вече е близо 100. В Румъния има изградени няколко еднофамилни пасивни сглобяеми къщи, офис сгради и лаборатория.

България в момента е на нивото на Австрия отпреди 20 години. Първата българска пасивна сглобяема къща бе построена във Варна през 2009 г. В края на миналата година бе завършена и тествана еднофамилна пасивна къща в Благоевград. Има разработени проекти за няколко такива сгради в покрайнините на София, Пловдив, Варна.